Теория на счупените прозорци

Теория на счупените прозорци (на английски: broken windows theory) е теория, разглеждаща малките нарушения на реда не само като индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност, като цяло. Тя е формулирана през 1982 година от двама американски социолози.^[1] Названието идва от примера, който авторите привеждат: „Ако в една сграда е счупен един прозорец и никой не го ремонтира, то след определено време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец“.

Теория

Теорията твърди, че когато обществото пропуска и не обръща внимание на малките нарушения на реда като изхвърлянето на битови отпадъци на места извън предназначените, вандализъм, пиене на алкохол на публични места и други, провокира други хора към извършване на подобни или по-сериозни нарушения. Психологическият механизъм за това се илюстрира по следния начин: „Ако за другите може, защо не и за мен?“. При това нивото на нарушаване на правилата става все по-ниско и рано или късно води до по-сериозни нарушения.

И обратно, активната работа по предотвратяването на малките нарушения и наказването на нарушителите, дори за най-малките нарушения, създава атмосфера на нетърпимост към всички нарушения (нулева търпимост).

Практическо прилагане

Теорията намира широко приложение на практика – първоначално в Ню Йорк и след това в много градове на САЩ, Европа, Южна Африка и други. Пръв започва това новият кмет на Ню Йорк, Рудолф Джулиани, през 1994 година, и новият комисар на полицията Уилям Братън, които обявяват война на такива малки нарушения като графити, просията, пътуването без билети и други. В резултат на това броят на престъпленията значително намалява и гражданите започват да живеят в един по-чист и спокоен град.^[2]

Експериментална проверка

Социолозите в университета Гронинген (Нидерландия) са провели шест експеримента за правилността на теорията.

Eксперимент 1

Първият експеримент е проведен на улица, на която има много магазини и където хората паркират велосипедите си при покупки. На стената има поставен голям надпис, забраняващ да се рисува на стените. Първоначално стената е чиста. Експеримантаторите поставили на всеки велосипед рекламна бележка на несъществуващ магазин. Тъй като не е имало кошчета за отпадъци, собствениците имат три варианта – да хвърлят бележката, да я поставят на друг велосипед или да я вземат със себе си. Първите две се считат за нарушение.

От 77 велосипедисти само 25 (33%) са се държали некултурно. След това експериментът е проведен при същите условия, като стената е нацапана с различни безсмислени рисунки. При това 53 души от 77 (69%) са замърсили. По такъв начин нарушаването на забраната да се рисува на стената, води до провокиране на хората да нарушават правилата за замърсяване на улицата.

Експеримент 2

Вторият експеримент трябва да покаже дали теорията се отнася само за общовалидни правила, или важи и за местни правила. Изследователите преграждат главния вход на паркинг с ограда и оставят широк отвор в нея. Поставят знак „Вход забранен, обиколи на 200 метра“ и надпис „Забранено е да се закрепват велосипеди към оградата“. И отново са изпробвани два варианта: спазен или нарушен ред. В първия случай до оградата има четири велосипеда, които не са закрепени на оградата и втори: със закрепени към оградата велосипеди. Резултатът е: през отвора са преминали 27% в случая на ненарушение и 82% в случая на нарушение.

Експеримент 3

Третият експеримент е проведен в подземен паркинг на супермаркет, където е поставен добре видим надпис „Моля, върнете взетите от магазина колички“. В ситуацията на спазени правила в паркинга няма колички, а в случая с нарушен ред има четири колички. Към колите на посетителите се поставят подобни на първия експеримент рекламни материали. В първия случай на земята са хвърлени рекламите от 30% от водачите, във втория – от 58%.

Експеримент 4

Четвъртият експеримент е подобен на първия. Разликата е в използването на звуково нарушение „бомбички“, които са забранени да се използват в Нидерландия. При случай, че има нарушение на реда от този вид, хората изхвърлят поставените листове с реклами по-често на земята.

Експерименти 5 и 6

В петия и шестия експеримент хората са провокирани на малка кражба. От пощенската кутия стърчи плик с прозрачно прозорче, от което се вижда банкнота от 5 евро. Експериментаторите наблюдават преминаващите близо хора, като броят кражбите. В ситуацията със спазен ред пощенската кутия е чиста и няма боклук наоколо. В случая на нарушен ред или кутията е изрисувана, или има боклук наоколо.

В ситуацията на „спазен ред“ само 13% от преминаващите 71 души са взели плика. В случай на изрисувана кутия 27% от преминаващите (експеримент 5) (от 60 души) и при разхвърляния боклук (експеримент 6) 25% от хората са провокирани към кражба (от 72 души).

Източници

↑ James Q. Wilson, George L. Kelling. Broken windows // The Atlantic Monthly, 1982 – 03. Посетен на 6 март 2015. (на английски)
↑ Майкл Ливайн 2015, с. 12.

Библиография

Garland, D. The Culture of Control: Crime and Order in Contemporary Society. Chicago, IL, The University of Chicago Press, 2001..
Herbert, Steve, Brown, Elizabeth. Conceptions of Space and Crime in the Punitive Neoliberal City. Antipode. Т. 38. September 2006. DOI:10.1111/j.1467-8330.2006.00475.x. с. 755 – 77..
Hinkle, Joshua C., Weisburd, David. The irony of broken windows policing: A micro-place study of the relationship between disorder, focused police crackdowns and fear of crime. Journal of Criminal Justice. Т. 36. November 2008. DOI:10.1016/j.jcrimjus.2008.09.010. с. 503 – 512..
Ranasinghe, P. Jane Jacobs' framing of public disorder and its relation to the 'broken windows' theory. Theoretical Criminology. Т. 16. 2012. DOI:10.1177/1362480611406947. с. 63 – 84..
Sampson, RJ, Raudenbush, SW. Seeing Disorder: Neighborhood Stigma and the Social Construction of „Broken Windows“. Social Psychology Quarterly. Т. 67. 2004. DOI:10.1177/019027250406700401. с. 319 – 42..
Stewart, Gary. Black Codes and Broken Windows: The Legacy of Racial Hegemony in Anti-Gang Civil Injunctions. The Yale Law Journal. Т. 107. May 1998. DOI:10.2307/797421. с. 2249 – 79..
Wilcox, P, Quisenberry, N, Cabrera, DT. Busy places & broken windows?: Toward Defining the Role of Physical Structure and Process in Community Crime Models. Sociological Quarterly. Т. 45. 2004. DOI:10.1111/j.1533-8525.2004.tb00009.x. с. 185 – 207..
Wilson, James Q, Kelling, George L. Broken Windows: The police and neighborhood safety. Mar 1982. Посетен на 3 септември 2007. (Broken windows. Manhattan institute.).
Ливайн, Майкл. Разбитые окна, разбитый бизнес: Как мельчайшие детали влияют на большие достижения. Москва, Альпина Паблишер, 2015. ISBN 978-5-9614-4951-8. с. 151.

Външни препратки

Is Broken Windows Policing Broken? // Debate club. 17 октомври 2005. Архив на оригинала от 2019-04-05 в Wayback Machine. – преглед на критиката на теорията на счупените прозорци
Shattering „Broken Windows“: An Analysis of San Francisco's Alternative Crime Policies. Center on Juvenile and Criminal Justice.
Статия за практическо прилагане на тази теория.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Теория разбитых окон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] James Q. Wilson, George L. Kelling. Broken windows // The Atlantic Monthly, 1982 – 03. Посетен на 6 март 2015. (на английски)

[Майкл_Ливайн_201512-2] Майкл Ливайн 2015, с. 12.

[1]

[2]